Всяка материя трепти с някаква собствена честота. Когато се осъществи съприкосновение между обекти с еднакви собствени честоти, се наблюдава значително увеличаване на амплитудата на трептенията, известно като резонанс. В звуково отношение, резонанс се получава, когато два или повече звука с една и съща честота, се насложат един върху друг, или когато един звук създаде множество отражения върху себе си, т.е. когато се повтори много пъти, отразявайки се между две успоредни повърхности. Резонансът причинява "оцветяване" на честотната характеристика на стаята и определя специфично тембърно звучене на помещението.

Когато звуков източник излъчва между две успоредни стени, разстоянието между които, съвпада с дължината на вълната l на дадена честота или с нейна кратна стойност като l/2, 2l, 3l и т.н., се наблюдава явлението стояща вълна. Най-ниската честота, при която може да възникне стояща вълна е тази, чиято l/2 е равна на разстоянието между стените. В този случай, при стените въздушното налягане е максимално, а скоростта на въздуха - минимална, докато в средата между двете стени, там където дължината на вълната е l/4, скоростта на въздуха е максимална, а налягането - минимално. За най-добра абсорбация на звуковите вълни, дебелината на абсорбационния материал трябва да бъде такава, че да обхваща l/4 на избраната честота. Тъй като скоростта на въздухът на това разстояние е максимална, минавайки през абсорбационният материал, той ще има най-голям коефициент на полезно действие именно тук. 

Стоящите вълни, освен двуизмерни - между две успоредни стени или между пода и тавана, могат да бъдат и триизмерни. Всъщност, съществува голямо разнообразие от стоящи вълни в една правоъгълна стая, наречени стайни моди, които усилват дадена честота и нейните хармоници. Осовите, или аксиални, моди, са най-простият вид моди, създаващи се по дължина, ширина и височина на помещението. Тангенциалните моди са тези по диагоналите. Съществуват и по-сложни тангенциални моди. Скосените, или наклонени, моди преминават по главните диагонали на срещуположните върхове, като от преден горен ляв до заден долен десен.

Когато знаем, че дадено изкривяване е причинено от аксиална, тангенциална или скосена мода, можем да преценим къде и какъв абсорбационен материал да използваме.