Времето за реверберация може да бъде представено и чрез опростен акустически модел на стаята. Първата стъпка е да усредним интензивността на звуковите полета в помещението. Ако включим звуков източник в стаята, той ще отделя звукова енергия вътре в нея, докато, поради природата на затвореното пространство и множеството отражения в него, не достигне равновесие на звуковото налягане, при което звуковото поле в стаята е сравнително еднакво. Ако, статистически усредним всички точки в помещението, не твърде близо до източника или до стените, можем да посочим стойност на еднородното разсеяно звуково поле. Следващата стъпка е да изведем стойността на средният свободен път MFP, който звуковата вълна изминава удряйки една от граничните повърхности на стаята.  Той е в тясна връзка с обема на помещението и общата площ на граничните повърхности.

Веднага след като звуковият източник в стаята бъде изключен, звукът изминава разстояние, еквивалентно на MFP и се отразява в гранична повърхност със среден асорбационен коефициент α`. В зависимост от този коефициент една част от звуковата енергия се абсорбира, а друг процент се отразява обратно в стаята и изминава отново разстояние равно на средния свободен път. Чрез стойността на коефициента на отражение можем да намерим еквивалентната загуба в dB от всяко едно такова отражение между изминаването на два MFP.