В едно помещение, общото звуково поле се поделя от две самостоятелни звукови полета - директното от източника и отразеното, или реверберационно, поле на разсеяният звук. В зависимост от насочеността на източника на звук и абсорбационната характеристика на помещението, на някакво определено разстояние от източника двете полета имат еднаква плътност. Това разстояние се нарича критично разстояние и се бележи като Dc. По-насоченият източник създава по-далечно критично разстояние, както и по-абсорбираната акустически стая. Така наречената, жива стая и не добре насоченият източник на звук, значително скъсяват критичното разстояние.
Само по себе си, звуковото налягане на директният звук намалява по закона за обратният квадрат, а взето по същият начин, реверберационното поле в стаята е сравнително равно навсякъде през нея, естествено игнорирайки областите около звуковия източник и близките до граничните повърхности. В критичното разстояние, обаче, нивото на сумарното звуково поле е 3dB по-високо от това на всяко едно поле по отделно.
Вижда се, че на разстояние 2 Dc общото звуково поле ще бъде малко повече от 6dB над директното поле и с около децибел над реверберацинното поле.
Освен източниците на звук, каквито са високоговорителите, микрофоните също имат нужда от пресмятане на критичното разстояние. Ако микрофонът е поставен на Dc или по-далеч, качеството на говора ще бъде незадоволително, съдържащо голяма част от реверберационното поле, което от своя страна ще затрудни разбираемостта на звука.
Критичното разстояние е различно за различни ъгли спрямо главната ос на високоговорител или микрофон.
